Хлябът е свещен

”Никой не е по-голям от хляба”! – българска народна поговорка

Хлябът е святост за всеки народ. Доказателствата за това са още от времето на Неолитната Епоха. Тогава хлябът е бил по-скоро като каша от едросмляна пшеница и брашно, която е печена на нагорещени камъни. С времето се достига и до по-ситно смляното брашно. По-късно се открива и естествената ферментация, а в по- късен етап и тази, предизвикана от хмел или гроздов сок или квас, което е смес от вода и брашно, поставена на топло да втаса и благодарение на ензимите – хлябът бухва.

Първите обществени пекарни за населението се отворени в Римската империя. Така се появява и професията пекар.

От Римската Империя хлябът се разпространява и в Европа.
Появяват се и водните мелници.

На Балканите, нашите земи са били особено богати на различни видове житни култури за направа на хляб като са преобладавали: пшеницата, ечемикът, просото, ръжта, овесът, а в много редки случаи и оризът.
Но въпреки това, считало се е, че колкото по-бял е хлябът, толкова по-скъп е той.

Най-използваното зърно на Балканите за направа на хляб е бил ечемикът. Тогава е би евтин тъй като се е отглеждал лесно.

Друг факт за важността на хляба в цял свят е, че през 1789 г. във Франция се води една от най-големите революции в историята на страната, след поскъпването на хляба с 50%. .

Луис Пастьор променя технологията за производство на хляб, защото е успял да проследи процесите на ферментация. Така се започва и промишленото отглеждане на дрожди и се появява маята която ползваме и до днес.

Следва появана на машините за рязане на хляб, все по-добри мелачки на жито и много други технологии.

Днес ползваме много различни видове брашна като от пшеница, ръж, лимец, спелта, просо, елда, царевица, овес, ориз и др.

Всеки вид брашно си има собствена категоризация или ТИП. Всяка държава има своя категоризация за брашната. Но важи правилото колкото по-едро смляно е брашното и с повече пепелно съдържание, трици и фибри е, то толкова и по-висок номер е.

Типове брашна в България:

• Тип 1850 – Пълнозърнесто брашно с пепелното съдържание от 18%.
• Тип 1150 – Типово брашно с пепелно съдържание 11%.
• Тип 650 – 850 – Бяло брашно с високо съдържание на глутен подходящо за хлебни изделия и за козунаци особено.
• Тип 500 – универсално брашно, то е подходящо и за хляб и сладки, но с ниско съдържание на глутен.
• Тип 450 – екстра фино брашно или наричано козуначено брашно.

Типове при италианските брашна:

• Farina Integrale – или още пълнозърнестото брашно.
• Тip 2- то е тъмно и грубо и се използва само за хлябове.
• Тip 1- главно също за хлябове и някои видове сладкиши.
• Tip 0- това е най-разпространеният вид брашно в Италия, то е рафинирано до 70% и е най-използвано от домакинствата.
• Tip 00- което се води най-добре рафинираното брашно като то се дели на два вида:”grano duro” – от твърда пшеница както и “grano tenero”. Този вид брано е с голямо съдържание на протеин и го прави перфектно, за паста или панеттоне и много други.

Типове брашна в Австрия:

• W1600- типово брашно.
• W700 – стандартното брашно.
• W480 – изцяло за сладкиши с ниско съдържание на глутен.
• R960- микс със ръжено брашно и нормално, специално за направата на хлябовете.
• R2500 или Roggenmehl 1150 – което е средно ръжено брашно.

За българите хлябът и приготвянето му е ритуал. Пити и погачи се приготвят от край време за всяка дейност, свързана с дома, нивите и добитъка на хората.

Българинът свързва приготвянето на хляб с най – съкровени и чисти послания, символи, които трябва да осигурят живот, плодородие, изобилие. Още при раждането се замесва погача, а на 40 тия ден, когато детето се води в църквата според родния обичай се приготвя обреден хляб, за да се представи на бога. А когато то проходи се приготвя „Прощъпулник“.

Български поверия за хляба:

Голям грях е да се изхвърли хляб, да се настъпват трохи.

Деца не бива да играят с хляб и тесто.

Трохи не се горят и не се метат към вратата, за да не се измете късметът на къщата.

Който оставя много трохи след храна, казват „ще храни сираци“.
Ако лятно време след хранене трохите от трапезата се изтърсват на двора, с тях ще отиде и плодородието на житата и къщата ще остане без хляб.

Ако това се прави в зимно време, няма опасност, защото житото вече е събрано в хамбарите.

Пред хляб лоши думи не се изричат.

Хлябът за магии не се използва.

Хляб през прозорец не се подава, „като на куче“.

На странник, почукал на вратата, или просяк хляб не се отказва.

Хляб не се обръща обратно, с кората надолу.

Ако на път те срещне някой с печен хляб, е много добър знак.

Хлябът иска уважение към себе си и наказва, който не му го показва.

Онзи, който яде хляб с немити ръце, ще ослепее, а ако малко дете яде горещ хляб, ще се разболее.

Не е добре и когато хлябът се чупи с нокти, няма да има берекет в дома.

За всеки празник – християнски или езически, хлябът заема важна сакрална функция. Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника.

Българите свързват приготвянето на хляба с най-съкровени, чисти послания – символи, които трябва да са съответни на неговата святост, да осигурят и предпоставят очакваното плодородие, изобилие и живот.

Как се меси хляб

Правила за ритуалното месене на хяб:

Жената, която меси, трябва да е „чиста”, да не се „събира“ с мъжа си, да не убива животно.
Жената не трябва да е вдовица, но трябва да е майчина и бащина, да е от първо венчило и с добра, здрава челяд и пр.

Когато моми месят за първи път, правят го на „хубав ден“ – за такъв по-често се смятат Понеделникът, Срядата и Четвъртъкът.

В неделя не е хубаво да се меси.

При месенето на всеки ритуален хляб жената, която меси, трябва да е празнично облечена, закичена с китка здравец, китка цвете или коприва, да е чиста, спретната и измита.
Месенето на хляб за българите е истинско свещенодействие.
Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото.

 

Българите не сядат на трапезата си без хляб. Погачи и пити се приготвят за всеки празник в живота на българите. Посрещаме високопоставените гости с хляб и сол или мед.

Хлябът в традиционните представи на българите се възприема, като символ на домашното огнище.

 

 

Източници:
„Български обредни хлябове“ – Станка Янева
„Народна вяра и религиозни народни обичаи“ – Димитър Маринов
tainstvoto.blogspot.com
chefsclubsofia.com

- потърсете ги -spot_img

Вижте и това

“ИГРАТА НА СОЛТА” от ЕЛЕНА КОЛЕВА

Подходяща книга за подарък!   „Това не е точно дистопия. Това е едно възможно бъдеще – талантливо разказано, охранявано от гранични състояния, преминаващи често в красив...

Концесионерът на плаж „Смокиня”: Няма разрушени дюни

Разрушаване на дюни на плаж „Смокиня” категорично няма, заяви концесионерът на плажа Иван Алексиев. /БГНЕС

Всички паркове и градини се обработват срещу кърлежи

Стартира обработката за кърлежи и други насекоми на всички обществени зелени площи на територията на Столична община. /БГНЕС

Лидер в хранителната промишленост е финалист за Балканските награди

Фирма Техра е кандидат за златните статуетки на 28 април в Ловеч Един от водещите български производители на суровини и продукти за хранително–вкусовата промишленост –...