Когато говорим за занаятите, много често се сблъскваме с дефиницията занаят-занятие. Темата на това съобщение разкрива именно как едно домашно занятие като шекерджийството преминава в занаят, носещ приходи на тези, които го практикуват. Традиционната храна на българина е комплекс от растителен и животински произход, било то в сурово или преработено състояние.

На българската трапеза винаги присъстват хлябът и солта, но заедно с тях съпътстват и други храни, характерни за българина. По събори,
сватби, панаири и седенки се среща един хранителен продукт – лакомство за децата и поминък за някои от възрастните.

Това са захарните изделия – пръчки, бонбони и петлета, назовавани под общото наименование “шекерени”. самият термин е от турски произход, но с течение на времето и историческите събития на територията на България, е навлязъл в обръщение и се използва все още в някои райони на страната. Продукт, използван в началото за домашни нужди, той се разширява и достига до пазарен.

Основен поминък на исперихци след освобождението било селското стопанство, развито на базата на частното ползване на земята от еднолични стопани. В исперихското землище преобладават богатите на хумус чернозем и тъмносивата горска почва. на тях найдобре виреят зърнени храни и индустриални растения – рапица, тютюн, слънчоглед, коноп, захарно цвекло и др.

През 1900 г. от декар се добивали по 1224 кг. захарно цвекло, а през 1935 г. – 1790 кг. захарно цвекло. именно това е продуктът за направата на захар, а оттам и за направата на захарни изделия. Хронологически трудно може да се докаже откога шекерджийството е занаят по нашите земи, но факта, че все още има хора, които го практикуват показва, че той не е отмрял и има бъдеще в днешно време.

Самата технология в миналото и сега донякъде се разминава, но крайният продукт е един и същ. на един литър вода се поставя един килограм захар. След като заври този захарен сироп се поставя и една лъжица оцет. начинът, по който са познавали кога е готов този сироп за направа на захарни изделия в миналото и сега се различава.

В миналото, когато тази течност заври, майсторът си потапял пръстите на ръката в студена вода, след това във врелия сироп и веднага отново в студената вода. Ако по пръстите се получи кристална маса, то сиропът е готов за по-нататъшна обработка. В днешно време този процес се извършва с дървен прибор – лъжица или бъркалка. След като сиропът е готов, се изсипва върху предварително намазана с олио или зехтин мраморна плоча и започва веднага да се меси с ръце.

Целта за използването на мраморната плоча е, че когато ръцете не могат да търпят горещината на условно казаното “тесто” от захарен сироп, да се поставят отстрани върху нея, докато се изстудят. Казвам тесто, тъй като при самото месене захарният сироп се втвърдява и започва да придобива формата на тесто в бял цвят. Този процес се извършва бързо, тъй като захарният сироп бързо се втвърдява и след това се обработва много трудно. От самото тесто се отделя малка част, към която се прибавя боя – червена, зелена, жълта или синя. Това тесто се дава на калфата, който го меси, докато се получи тесто с конкретния цвят. След като са готови двете теста, те се разтеглят и усукват във формата на въже.

За направата на шекерчета майсторът използва ножица, с която нарязва тестото на зиг-заг под формата на малки триъгълничета. Той ги реже така, че те да не се допират докато са топли, защото ще се слепнат. След като изстинат ги нарежда в тепсия или в малки пликчета. Така приготвени шекерчетата са готови за консумация и продан.

За направата на шекерени пръчки тестото се разтегля до необходимата дебелина и се нарязва според необходимата дължина. Ако майсторът иска да направи едноцветни пръчки, то при изсипването на тестото върку мраморната плоча се прибавя веднага и боята, найчесто червена, и тогава се замесва.

За направата на захарни петлета се използват калъпи, намазани с олио, с цел да не залепва захарното тесто. В миналото майсторът сам с ножица е оформял формата на петлетата.

Друг характерен продукт от шекерджийството са захарните ябълки. Технологията за тяхната направа е същата като тази на шекерчетата, с тази разлика, че ябълките се потапят в готовия захарен сироп, изваждат се и се подреждат върху намазнена плоча докато изстинат и захарният сироп се втвърди. различното от другите захарни продукти от тази смес е, че боята, задължително червена, се поставя непосредствено след оцета, тестото не се изсипва върху мраморна плоча, а както е в съда, в него се потапят ябълките.

автор
Цветалин Цветанов

Изпобзвана литература

1. Илиев и др. 1980: Илиев, Б. и др. Исперих. софия. 1980.