Улпия Ескус – градоустройство

Улпия Ескус – градоустройство, форум, храмът на Фортуна и животът на един голям римски център по Долния Дунав

Системните археологически разкопки в Улпия Ескус се провеждат в продължение на десетилетия и имат изключително значение за проучването на целия долнодунавски регион. В текст, публикуван в Numizma, се посочва, че между 1947 и 1987 г. са проведени 23 археологически кампании под научното ръководство на проф. Теофил Иванов (АИМ–БАН, София), с участие на екип и колеги от Историческия музей в Плевен, а след 1989 г. ръководството е поето от Г. Кабакчиева. Именно благодарение на тези продължителни проучвания са събрани данни за местоположението, формата, размерите, укрепителната система, уличната мрежа, обществените сгради, икономиката, религията и погребалните обичаи на населението на Ескус. Впечатление прави и етническата и културна пъстрота на града – траки, италийци (особено през I–II в.), преселници от Мала Азия, от западните римски провинции и други групи, за което свидетелстват и латинските надписи. Официалният език на града е бил латински.

Разкопките са съсредоточени основно в първоначалния град, условно означаван като „Ескус I“, особено в централната му част, където се намира обширният форумен комплекс, както и в източното разширение, наричано „Ескус II“.

Ескус I има неправилна петоъгълна форма и площ около 180 декара, а Ескус II – около 100 декара. Така общата площ вътре в крепостните стени достига приблизително 280 декара, което поставя Улпия Ескус сред големите римски градове по българските земи, съпоставими по площ с Нове и Никополис ад Иструм. Обобщенията за Оескус в съвременни справочни източници също подкрепят общата картина за голям град с двустепенно развитие и значителна укрепена площ.

Градоустройство

Площта на града вътре в стените е била разделена на две неравни части – южна и северна, като западната и източната порта са изтеглени към южната третина. Това е свързано с особеностите на терена и пролетните наводнения в района на „Градището“ и край Дунав. Въпреки неправилната форма на платото, римската колония е била правилно планирана по ортогонална система, с прави улици в посока изток–запад (decumani) и север–юг (cardines). Главните улици са decumanus maximus и cardo maximus, като при тях се наблюдават отклонения спрямо идеалните географски посоки, наложени от терена и планировката.

В Ескус се различават три типа улици: улици с покрити тротоари (porticus) в коринтски или дорийски стил, улици с тротоари, но без портик, и улици без тротоари. Ширината им е различна – 6 м, 4,5 м, 3 м и др., в зависимост от значението им в градската мрежа. Част от уличните платна са били настлани с масивни варовикови плочи, под които са преминавали дълбоки, зидани с камък и бял хоросан канали за отвеждане на дъждовни и отпадни води извън града. На места по настилката са били запазени и коловози от продължително движение на каруци и колесници. Други участъци са били настлани по-скромно – с чакъл и пясък.

Градът е разполагал и с водоснабдителна система от глинени, а по-рядко и оловни тръби, положени край каналите. Те са достигали до различни квартали и сгради. Има и два акведукта – един от района на с. Оряховица (на около 20 км южно от Ескус), изграден от изпечени тухли и измазан отвътре с хидрофобен хоросан, и втори, от глинени тръби, открит в местността „Доброщина“, на около 3 км южно от с. Гиген. В самия град са разкрити и кладенци, изградени от варовикови пръстени или от грубо одялани камъни.

Защитата на града е била осигурена от каменна крепостна стена, която е изградена в траяново време – около 106 г. или малко след това. Междинните кули са правоъгълни и разположени от вътрешната страна на стената, докато при портите се наблюдава специфично издаване навън и навътре, както личи от проучванията при западната порта. На места са регистрирани участъци в opus vittatum mixtum, които са интерпретирани като по-късни преправки.

Сърцето на обществено-политическия, икономическия, културния и религиозния живот в Улпия Ескус е форумът. Той е ориентиран в посока север–юг и има размери 200 х 97,60 м. Decumanus maximus минава покрай южната му къса страна, а cardo maximus – покрай западната дълга страна.

ХРАМОВЕ

Форумният комплекс заема значителна част от площта на колонията. Северната, по-голяма част е представлявала открит площад (area), настлан с големи правоъгълни плочи, от които частично добре запазени настилки са били видими в североизточния вътрешен ъгъл.

В северния край на комплекса са разкрити основите и части от стените на три самостоятелни храма, посветени на Капитолийската троица: Юпитер Оптимус Максимус, Юнона и Минерва. Те са били изпълнени в коринтски стил. Архитектурната украса е впечатляваща и по-специално на корнизите с палмети, чиито листа не са превързани долу с панделка – особеност, използвана от проф. Теофил Иванов като аргумент за датировка, съпоставима с класически и елинистически традиции и с архитектура от времето на Траян и ранния Хадриан. Според него храмовете могат да се датират в раннохадрианово време, приблизително до около 125 г.

В епиграфският материал от Ескус – няколко латински надписа, посветени на Юпитер Оптимус Максимус (Iuppiter Optimus Maximus / I.O.M.), включително мраморен жертвеник от района на храма на Юпитер, и два на Минерва, както и мраморно торсо на Атина/Минерва в Националния археологически музей в София.

За Юнона се отбелязва липса на открити посвещителни надписи.

Трите страни на форумния площад (без северната) са били обградени от варовикови коринтски колонади. Фризовете им са били украсени с релефни бикови глави (bucarnia), от които са висяли тежки гирлянди от листа – лавър, дъб и други дървета. На обратната страна на фризовете е имало растителни орнаменти. Корнизите отново показват същата особеност с палметите, подобно на храмовете на Капитолийската троица. Зад портиците са се простирали обществени сгради с различни функции, включително и сграда, в която е заседавал градският съвет (curia).

Базилика

Непосредствено северно от храмовете на Капитолийската троица е разкрита и проучена гражданската базилика (basilica civilis / basilica forensis) на Улпия Ескус.  Описана е като ориентирана изток–запад, с размери 97,60 м дължина и 23,5 м ширина. Била е трикорабна, с входове от запад откъм cardo maximus, като всеки кораб е имал собствен вход. Подробно са описани вътрешните размери на корабите и архитектурният ? градеж. Северната стена на северния кораб е била оформена с редуващи се полукръгли и правоъгълни ниши, в които са били поставяни бронзови и мраморни статуи на императори, провинциални управители, видни граждани и божества. В една от нишите е открита мраморна статуя на Аполон. Южният кораб използва северната външна стена на храмовете на Капитолийската троица.

Особен интерес представлява централният кораб и неговото предверие. Описана е богата двуетажна архитектурна композиция, с коринтски колони, фриз-архитрав и надпис в чест на император Хадриан. Особено впечатляващо е описанието на втория етаж на предверието и средния кораб, където вместо цилиндрични колони са използвани варовикови стълбове с паралелепипедна форма, чиято горна част представлява фигура на млада жена – т.е. своеобразни кариатидни форми. Между тях са били поставени варовикови плочи-парапети с релефни медальони и орнаментални пояси.

Именно такива детайли правят гражданската базилика в Ескус една от най-интересните обществени сгради в римска България.

Храмът на Фортуна

Наличието на специален том на Т. Иванов за гражданската базилика и храма на Фортуна в изданията на НАИМ–БАН потвърждава колко централни са тези обекти за научното изучаване на Ескус.

Базиликата е пострадала при голям пожар, свързан с готските нашествия през 376–378 г. Като аргумент се привеждат археологически наблюдения върху дебел пласт от изгоряла дървена покривна конструкция и бронзови монети, най-късните от които са от времето на император Валент. Подобни следи от опожаряване са били констатирани и на други места в града.

В югоизточния ъгъл на форумния комплекс се намира храмът на Фортуна (templum Fortunae) – един от най-емблематичните обекти в Улпия Ескус.

Описван като цялостно разкрит и проучен, с южна граница към decumanus maximus. Планът му е правоъгълен, с дължина 50,20 м (север–юг) и ширина 28 м (изток–запад). Комплексът включва южен портик (колонада) с двуреден латински строителен надпис (около 26 м), вътрешен правоъгълен двор с колонада, същинския храм на Фортуна и помещения на север от него. Целият ансамбъл е бил изпълнен в коринтски стил. Тези параметри и основни характеристики се потвърждават и от публикацията на НИМ за виртуалната реконструкция на храма.

Латинският надпис съдържа имената и титлите на император Комод (180–192), на когото е посветен храмът, а самият комплекс е издигнат през 190 г. със средства на „сдружението на занаятчиите“ (collegium fabrorum). Описани са още украсата на вътрешната колонада с фризове с бикови глави и лаврови гирлянди, устройството на храма (предверие и култово помещение), четирите коринтски колони на южната фасада и фронтонът с две Виктории, държащи лавров венец, в който вероятно е имало изображение с апотропейна функция (предпазващо от зло).

Храмовият комплекс е разрушен при готските нашествия през 376–378 г. Много от тези описания са отразени и в публичните представяния на възстановката на НИМ и в свързани публикации.

Мозайката „Ахейците“

Непосредствено на юг от храма на Фортуна се описва голяма обществена сграда, от която са разкрити около 2100 кв. м, вероятно приблизително половината от общата ? площ. В едно от помещенията е открита прочутата многоцветна подова мозайка с театрална сцена и надпис MENAN?POY AXAIOI – „Ахейците на Менандър“. Описанието подчертава културното значение на находката, свързана с творчеството на атинския комедиограф Менандър, и художествените качества на мозайката – композиция, цветове, индивидуализация на образите и живо изобразяване на животински мотиви. Мозайката „Ахейците“ е сред най-известните находки от Оескус и е трайно свързана с научната и популярната литература за града.

Баните

Сред обществените постройки важно място заемат баните. Описвана е обща рамка за ролята на термите в античните градове, а за Ескус описва баня в югоизточния край на града с площ около 720 кв. м, с типичните помещения – apodyterium, tepidarium, caldarium, sudatorium, басейни за топла и хладка вода и frigidarium. Посочва се датировка през IV в., върху останки от по-стара сграда със същото предназначение. Срещу банята е имало редица от седем правоъгълни магазина, а между двете постройки е минавал един decumanus.

Занаятчийски живот

Има и важно свидетелство за занаятчийския живот – откритата през 1984 г. стъкларска работилница в югоизточния сектор на Ескус I, с площ 472 кв. м. Описани са три частично запазени пещи и тухлено съоръжение, интерпретирано засега като съоръжение за вода. Споменати са и две различни мнения за датировката – според Г. Кабакчиева към последните десетилетия на III и първата половина на IV в., а според Р. Иванов – по-ранно, от времето на Хадриан до първата половина на II в., на базата на монети и веществен материал.

Oescus II

Източно от града е разширението Oescus II с площ около 10 хектара и правоъгълна форма. Разкопките показват, че там е имало жилищен квартал от времето на Принципата. Спомената е масивна жилищна постройка и цветна подова мозайка с „метаморфозата на младия Кипарис в кипарисово дърво“, датирана към времето на Септимий Север. Крепостната стена на Oescus II според вероятно е издигната при Константин Велики и е била снабдена с подковообразни кули, издадени навън. Отбелязани са и местата на северната и източната порта.

Улпия Ескус е  важна станция по Крайдунавския път, с локални връзки към Сердика и Никополис ад Иструм, а през IV в. – и с местен път към Дунавския мост. В текста се дава и социален контекст за градския живот, включително за гражданската администрация, имуществените преброявания и ролята на местния елит.

Особено важен е стратегическият статут на Ескус в ареала на Долния Дунав. Сукидава на отсрещния бряг и големия мост между Ескус и Сукидава, осветен на 5 юли 328 г. – събитие, което в традицията на писането за Ескус заема централно място. Широката научно-популярна рамка за Оескус и Константиновия мост потвърждава значението на града през IV в. и връзката му с това крупно инженерно съоръжение.

По-късната съдба на мястото

Върху площта на Oescus I археологическите разкопки са установили българско средновековно селище от X–XIV в., с жилища, вкопани в късноримски и ранновизантийски пластове, и богат керамичен материал. Особено впечатляващо е съобщението за малка кръстокуполна църква с притвор, изградена върху храма на Фортуна. Както и и за старобългарски надпис във варовиков блок, в който се заклеймява еретик – представен като уникален по съдържание за нашите земи.

Става дума за противоеретически старобългарски надпис от Ескус, свързван с монах Ананий (понякога изписван Анание в цитати/преразкази). В по-късна научна литература той се цитира именно като „надписа при Ескус“ и е разглеждан специално в статията на Боян Джонов „За личността на еретика от надписа при Ескус“ (Старобългаристика, 1986).

Най-цитираният текст (фрагмент), споменат в научна статия (СУ) е даден следният цитат за надписа:

„… който прочете, което написах, да прокълне еретика. Ако ли не го прокълне, то сам да бъде проклет … А който прокълне еретика, то него бог ще помилва. Това написа монахът Анание.“

Там изрично е посочено, че надписът е:

открит от Т. Иванов

обнародван от акад. Иван Гошев

и се отнася преди началото на XI в.

Иван Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи (1961), където е обнародван надписът (в по-късни автори се цитира стр. 80).

В. Константинова, бележки върху антибогомилския надпис от Ескус (Археология, 1982, №3–4, с. 50–55).

Боян Джонов, „За личността на еретика от надписа при Ескус“ (Старобългаристика, 1986, бр. 2, с. 104–109/110).

Нумизматичния материал от Ескус

Описани са монети от времето на Октавиан Август и Юлиево-Клавдиевата династия, следвани от емисии от I–III в., и доминиращо присъствие на късноантични монети. Именно в съчетание с археологическите находки и строителните наблюдения монетите помагат да се очертаят промените в архитектурата и устройството на града, особено през ранновизантийския период и при средновековното преизползване на пространството.

Източници

https://numizma.com/magazine/улпия-ескус-3/