Улпия Ескус – „малък Рим“ в днешна България
Улпия Ескус – римският град на Дунав, който показва как изглежда „малък Рим“ в днешна България
Улпия Ескус (Ulpia Oescus) е един от най-значимите антични градове по Дунав и един от ключовите римски градове на територията на днешна България. Намира се при днешното село Гиген, в Плевенско, близо до Дунав и в района на устието на Искър. Община Плевен посочва Улпия Ескус като важна туристическа и историческа забележителност, а РИМ–Плевен го включва сред водещите археологически обекти в региона.
GPS: 43°42’37.15?N,24°27’58.33?E – координати в Гугъл ърт
Още в самото му име е кодирана историята му. „Ескус“ е свързано с латинското име на Искър, а добавката „Улпия“ идва от император Траян (Маркус Улпий Траян) и маркира високия статут на града като римска колония. Според данните, между 106 и 112 г. градът получава статут на colonia и става Colonia Ulpia Oescensium.
Това не е просто формална титла. В римския свят колония означава престиж, политическо значение, силна връзка с имперската власт и градоустройство, което следва римския модел. Улпия Ескус е именно такъв случай – град, който не е периферия в културен смисъл, а част от ядрото на римския ред по Дунав.
От тракийско селище и военен лагер до голям градски център
По данни от сайта на Община Плевен Улпия Ескус възниква през I в. като наследник на тракийско селище, а след римското завладяване на района там е разположен V Македонски легион. Така ранната история на мястото е тясно свързана с военната организация на римската граница по Дунав.
Точно тази връзка между военен лагер и по-късен развит град е една от причините Ескус да е толкова ценен за археолозите. Тук може да се проследи как римската власт не просто държи граница, а създава устойчива градска среда – с улици, форуми, храмове, базилика, бани, водоснабдяване и отводняване. Археологическите данни и обобщенията за обекта показват именно такъв преход към зрял римски град.
През II–III век Улпия Ескус се развива като важен икономически, транспортен и културен център в провинция Долна Мизия. Местоположението му до Дунав и близо до важни пътища го прави естествен възел за движение на войски, стоки, занаятчии и административни функции. В много източници изрично се подчертава и военното, и стратегическото му значение за римляните.
Градоустройство – римска логика, видима и днес в руините
Една от най-ценните черти на Улпия Ескус е, че дори в руини той „говори“ като град. Градът е строен по типичен римски модел, с улици по осите изток–запад и север–юг. Това е важен ориентир за посетителите, защото помага да се разчитат останките не като разпръснати камъни, а като част от градска система.
Археологическите данни, обобщени в различни публикации, описват укрепен град с големи размери, като в късния етап площта е разширявана. Wikipedia (с позоваване на научна литература) отбелязва неправилно петоъгълна форма на укрепения град, с първоначална площ около 18 хектара и по-късно източно разширение.
Това съвпада добре с общата представа за голям, дълго функционирал и многослоен град, който е преминавал през различни етапи на строителство, разширения и възстановявания.
Форумът и четирите храма – рядка и впечатляваща комбинация
Една от най-емблематичните характеристики на Улпия Ескус е форумният комплекс с четири храма. Това е сред редките случаи в Римската империя, при които форумът е украсен с цели четири храма.
Сред тях са храмовете на Капитолийската троица – Юпитер, Юнона и Минерва – което е класически римски държавно-религиозен ансамбъл. Наличието му показва, че градът е не просто локален център, а място с висока степен на римска публична идентичност. Има и храм на Фортуна, който в Ескус е особено важен и добре проучен.
Националният исторически музей (в публикацията за виртуалната реконструкция) дава ценни конкретни данни за храма на Фортуна: той е разположен в югоизточния ъгъл на форумния комплекс, на юг граничи с decumanus maximus (главната улица изток–запад), а целият комплекс е с правоъгълен план и е бил изграден в коринтски стил. Публикацията посочва и строителен надпис на латински, свързан с времето на император Комод, както и че храмът е издигнат с средства на collegium fabrorum (сдружение на занаятчии).
Това е изключително важно, защото храмът на Фортуна в Ескус не е просто „една сграда“, а прозорец към градския живот: религия, местни елити, занаятчийски общности, публично представителство и римска идеология се срещат в една архитектурна програма. Самият факт, че НАИМ-БАН има отделен научен том за гражданската базилика и храма на Фортуна, показва колко значими са те за българската и балканската археология.
Храмът на Фортуна – археология, символика и статуята
Храмът на Фортуна е особено ценен заради намерения строителен надпис, който позволява прецизна датировка на изграждането му – 190–192 г. сл. Хр. При разкопките е открита и оригиналната статуя на Фортуна, която днес се съхранява в Археологическия музей в София.
НАИМ-БАН потвърждава с конкретен музейен запис, че експонатът „Statue of Fortuna“ е мраморна статуя от Gigen (Oescus), Gulyantsi Municipality, Pleven Province, датирана във II век, с височина 2.83 м. Публикацията описва и особености на изработката, включително отделно изработени и прикрепяни части – ценна информация за античната скулптурна техника.
Гражданската базилика – публичното сърце на градския живот
Освен храмовете, Улпия Ескус е известен и с гражданската си базилика.
В римския град гражданската базилика не е християнски храм в по-късния смисъл, а голяма обществена сграда за правни, административни и търговски дейности. Това означава, че Ескус е имал не само религиозно-представителна архитектура, но и силно развит публичен живот. Наличието на такава базилика до форумния комплекс е още едно доказателство, че говорим за голям, богат и добре организиран градски център.
Мозайката „Ахейците“ – художественото богатство на Ескус
Една от най-известните находки от Улпия Ескус е прочутата многоцветна подова мозайка „Ахейците“ (The Achaeans / „Аchaeans of Menander“). Община Плевен посочва откриването ? при археологически проучвания и подчертава високото ? качество, а Wikipedia отбелязва, че е намерена през 1948 г. и днес е изложена в Регионалния исторически музей – Плевен.
Тази мозайка е важна не само като красив артефакт. Тя показва нивото на градската култура, богатството на частни или обществени пространства и разпространението на класически сюжети в провинциалните, но високо развити римски центрове. С други думи, Ескус не е бил просто военен пункт – той е бил град с вкус, ресурси и културни амбиции.
Инфраструктура – улици, бани, канали и инженерна мисъл
Разкритите останки включват форумен комплекс, храмове, базилика, обществени сгради, бани и басейни със сложна система от тръби, както и огромен отточен канал под главната улица. Това е една от най-силните страни на Улпия Ескус като обект: тук римската цивилизация се вижда не само в монументалните храмове, а и в ежедневната инженерия.
Именно такива детайли правят римския град устойчив: водоснабдяване, отводняване, бани, улици, обществени пространства и контролирана градска мрежа. Затова, когато човек посещава Ескус, е полезно да гледа не само „големите руини“, а и логиката на свързаност между тях.
Константиновият мост – моментът, който прави Ескус световно известен
Ако има едно събитие, което изстрелва Улпия Ескус в голямата история на Римската империя, това е откриването на Константиновия мост над Дунав. Wikipedia (с позоваване на научни източници) посочва, че на 5 юли 328 г. император Константин I лично открива и освещава моста, който свързва Ескус със Сукидава на северния бряг.
Това не е просто инженерно съоръжение, а силен политически и военен знак. Мостът демонстрира контрол, мобилност и имперска амбиция по северната граница. Той е важен и за търговията, и за сигурността, а самото присъствие на императора на церемонията подсказва значението на Ескус в този момент.
Разрушения, възстановявания и краят на античния град
Както много дунавски градове, и Улпия Ескус минава през периоди на разрушения и възстановяване. Wikipedia отбелязва разрушаване от хуните през 411 г., както и по-късни възстановителни усилия при Юстиниан I като част от отбранителната система по Дунав. В крайна сметка аварските нашествия през края на VI век прекъсват тези усилия.
Публикацията на сайта на Община Плевен също споменава земетресение в края на VI век, което разрушава храма на Фортуна, като именно това обяснява защо археолозите откриват паднали колони в характерно положение.
Тази комбинация от войни, нашествия, природни събития и исторически промени е типична за късноантичния Дунав. И точно затова Ескус е толкова ценен – защото в него са запазени следи от няколко различни епохи и драматични преходи.
Археологически проучвания и днешен статут
Оескус/Ескус е сред най-дълго и системно проучваните антични градове по Долния Дунав. Wikipedia отбелязва начало на разкопките през 1904 г., а НАИМ-БАН и РИМ–Плевен продължават да поддържат научния интерес към обекта чрез изследвания, публикации и представяне на находки.
През 2011 г. Улпия Ескус получава статут на археологически резерват (ДВ, бр. 104), което е важна стъпка за опазването и официалното признаване на неговата стойност.
Днес обектът е място, където могат да се видят останки от улици и сгради на терен, а значителна част от находките се пазят и експонират в музеите в Плевен и София. Това означава, че най-пълното преживяване на „Улпия Ескус“ всъщност е двойно: разходка сред руините край Гиген и посещение на музейните експозиции с оригиналните артефакти.
Защо Улпия Ескус е толкова важен днес
Улпия Ескус е важен не само като историческа забележителност, а като място, което позволява да се види как Римската империя е действала реално на Балканите. Тук има военен елемент, но има и градски живот. Има религия, но и администрация. Има инженерство, но и изкуство. Има местна динамика, но и пряка връзка с императорската политика – включително с Константин Велики.
Точно затова Ескус е един от онези обекти, които не са просто „руини“, а цяла историческа система в камък. Ако човек го анализира правилно, вижда не само минало, а начин на мислене: как се строи град, как се поддържа ред, как се показва власт, как се търси просперитет и как една граница се превръща в център.
За първи път развалините при с. Гиген са свързани с античния град Ескус в края на XVII в. от италианския военен инженер и учен граф Луиджи Фердинандо Марсили (Marsili/Marsigli), въз основа на сведенията на античните автори и локализацията на обекта.
По-късно руините са посетени и описани от Феликс Каниц, Карел Шкорпил, Борис Дякович и други изследователи.
Първите археологически разкопки са проведени през 1904–1905 г. под ръководството на Вацлав (Вроцлав) Добруски, директор на Народния музей в София. Той проучва части от форумния комплекс и попада на останки от два храма, но резултатите от работата му не са публикувани изчерпателно.
След дълго прекъсване, през 1941–1943 г., проучванията в Ескус са възобновени в рамките на българо-италиански разкопки с участието на проф. Антонио Фрова. Тогава е разкрит голям обществен комплекс извън крепостните стени (extra muros), както и са направени важни наблюдения върху западната порта и част от трасето на decumanus maximus.
Системни археологически проучвания се провеждат след 1947 г. под ръководството на проф. Теофил Иванов (АИМ/НАИМ–БАН) с екип и със съдействието на колеги от музея в Плевен. След 1989 г. проучванията са ръководени от доц. Гергана Кабакчиева. Получените резултати имат ключово значение за изследването на римските и късноантичните градове в Долнодунавския регион. https://archaeologyinbulgaria.com/2015/06/07/ancient-thracian-and-roman-city-ulpia-oescus-in-bulgarias-gigen-deserves-greater-publicity-archaeologist-says
Източници:
Снимка на „корица“ на статията: https://www.facebook.com/historymuseumpleven/posts/моменти-от-работна-среща-в-археологическа-база-улпия-ескус-в-с-гиген-на-тема-муз/693728159892007
https://www.pleven.bg/bg/informatsiya-za-turisticheskite-obekti/antichen-grad-ulpiya-eskus/
https://en.wikipedia.org/wiki/Oescus
https://archaeologyinbulgaria.com/tag/ulpia-oescus-archaeological-preserve/
