Средногорски понеделник
Прогнозите за времето този понеделник бяха лоши… много лоши. От запад щял да навлезе студен фронт, гръмотевични бури, градушки и дъжд над почти цялата страна. Но няма как да отложиш един рожден ден. Моята приятелка Ленси има празник, уговорили сме се да пътуваме и нищо не може да ни спре. Срещаме се към 9 часа на паркинга пред “Александър Невски” и след кратко умуване, потегляме на изток в опит да тичаме пред бурята.
Ненавиждам магистралите. Затова поемаме по пътя за Средногорие. Към разклона за село Антон, край пътя има един много красив водопад без име. Спираме да поснимаме. Питам Ленси дали й харесва водопада, тя отговаря утвърдително и тогава аз заявявам: В такъв случай – подарявам ти го за рождения ден! Той вече е твой!
Ленси е зарадвана, доволно хвърля собственически поглед на околността и дава име на водопада – Елена.
Тръгваме към Копривщица. Отбиваме се до гарата, за да снимаме и нея. Тя е изцяло обновена, красива и безлюдна в този час, а на метри от нея се вижда входа на Козница – най-дългия жп тунел в България, близо 6 км. В една глуха линия в края на гарата е запазен много стар дървен вагон, а на перона лежи свито едно куче и чака някого…
Продължаваме пътя си, Копривщица ни посреща слънчева и оживена от детски гласове, цели класове са тук на екскурзия. Местните хора ни съобщават с ентусиазъм, че на 7 август 2015 година, в местността Войводенец над града, отново ще има събор на народното творчество. Съборът се провежда на всеки 5 години и за копривщенци е истински празник. Поканени сме всички!
Излизаме от Копривщица без ясна цел, продължавайки по улицата край реката и една табела ни информира, че сме на път за Стрелча. Качваме се по-високо в планината, пътят не е стръмен, добре поддържан е и е невероятно красив. Имаме чувството, че караме в парк. Малко след като прехвърляме билото, забелязваме гигантски камък вляво от пътя и веднага спираме. Това е местността Нонина чешма. Край нея има впечатляваща скална група със странни форми, които ние виждаме за първи път и слизайки в гората, онемяваме от гледката. Не мога да ви разкажа изживяното. Стояхме безмълвни пред един цял мегалитен комплекс, да не кажа – град. Светилище, създадено от човек, или природен феномен? Разбирам по-късно от изчетеното в интернет, че и двете са спорни, но и верни. Това е нещо, до което сам трябва да се докоснеш, аз не се наемам да описвам впечатленията си, беден ми е речникът. Обикаляме дълго около странните камъни, внимаваме да не тъпчем цъфналата мащерка, от която си отрязваме с ножица пълна торбичка, после слизаме в Стрелча. Впечатлени сме от чистото и спретнато градче. Приветливо, подредено с много грижовност. На излизане от града виждаме полета с цъфнала маслодайна роза.
Следва Панагюрище. Преминаваме транзит, тъй като скоро сме били там. Продължаваме към Поибрене и Оборище. Слънцето още ни огрява, бури и градушки няма, край пътя са нацъфтели вече маковете, лайката и белия равнец. Мащерката украсява скалите и въздухът ухае на лято. Избираме да се приберем в София по “средния” път – през Нови хан, за да се порадваме още малко на природата, без да сме обезпокоявани от лудницата на магистралата. София ни посреща с порой, вече е 19 часа, но ние сме изключително щастливи от така прекарания рожден ден и не обръщаме внимание на дъжда.
My beautiful picture
Вероятно изминахме над 250 км сред красотата и чистотата на Средна гора.
Скоро ще се върнем отново там!
