Кръстовден
Кръстовден се празнува на 14 септември. Този ден е и професионален празник на огнеборците и чакръкчиите.
Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Имен ден имат ръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристина, Кристиян.
На този ден не се върши домашна работа и се спазва строг пост.
Не се ядат червени храни – червени домати, червени ябълки, червено грозде, червен пипер… Трапезата на Кръстовден може да е зелник с праз лук, печена тиква, грозде и се пече обредна пита, с украса кръст, замесена от най-възрастната жена с дома.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.
Ако на Кръстовден вали дъжд, се очаква плодовита и добра година. По времето на Константин Велики кръстът се налага като символ на надеждите на вярващите, на Божията сила, като знак на християнството. Константин Велики отменя наказанието чрез разпъване на кръст, защото след разпятието Христово той е свещен. Става знак за победа над смъртта и символ на безсмъртието.
С изображението на кръста върху себе си християните изразяват вярата си в спасението, дошло чрез кръста, и се надяват на благослов и защита.
На Кръстовден денят и нощта „се кръстосват“ и стават равни. Има вярвания, че от този момент започва есента. Времето застудява, водите в реките и моретата изстиват.
