Елова могила край Трявна – тракийско светилище, древен култ и легендата за конете на Асеневци

Трявна обикновено привлича с възрожденските си къщи, часовниковата кула, дърворезбата и онова особено усещане за стар български град, запазил характера си през вековете. Само на няколко километра от града обаче историята се връща много по-назад — към траките, елинистическата епоха и един култов комплекс, използван в продължение на столетия.

На около 7 километра североизточно от Трявна, върху хълма Елова могила край днешното село Черновръх, се намират останките от древно светилище. Археологическите проучвания показват, че мястото е започнало да функционира още в края на IV век пр.н.е. и е било използвано, с периоди на отслабване и прекъсване на култовата дейност, чак до IV век сл.н.е.

Това означава, че Елова могила пази следи от религиозен живот, продължил приблизително седем столетия.

Как е открито светилището

Систематичните археологически проучвания започват през 2004 г. и първоначално имат спасителен характер. Причината е прозаична и тревожна — мястото е било сериозно засегнато от иманярска дейност.

В официалния отчет на Археологическия институт при БАН е записано, че разкопките са проведени в местността Елова могила, на границата между землищата на Малки Станчовци и Черновръх, от екип на тогавашния Археологически институт с музей при БАН и Специализирания музей в Трявна.

Още при първите проучвания археолозите разкриват основите на каменна площадка и ограждащ зид, както и ритуални ями. Сред находките има фрагменти от мраморни оброчни плочки на Тракийския конник, бронзови камбанки и монети.

Проучванията продължават през следващите години, а Регионалният исторически музей – Габрово днес определя обекта като светилище, функционирало от IV век пр.н.е. до средата на IV век сл.н.е.

Колко старо всъщност е Елова могила

Най-ранната фаза на светилището отвежда към елинистическата епоха.

Сред находките, използвани за датирането му, са монети на Александър III Македонски, управлявал през 336–323 г. пр.н.е., както и находки от времето на Касандър. Открити са също фибули от тракийски тип и керамика. В археологическата литература първоначалното изграждане на светилището е отнесено към елинистическата епоха.

Следователно популярното твърдение, че край Трявна има тракийско светилище, съществувало още през IV век пр.н.е., има реална археологическа основа.

По-интересният въпрос е: на кого е било посветено?

Светилище на Слънцето ли е било?

В туристически и популярни разкази Елова могила често е представяна като тракийско светилище на бога на Слънцето.

Тази формулировка има основание, но трябва да бъде използвана внимателно.

Кръглата организация на култовото пространство, ритуалните огньове и характерът на част от находките са дали основание ранната фаза на светилището да бъде свързвана със соларни представи в тракийската религия. В публикации за обекта култът е интерпретиран във връзка със Слънцето и с божества като Сабазий и Загрей.

Археологията обаче разкрива история, която е по-сложна от представата за един храм, посветен неизменно на едно божество.

Светилището съществува векове. Променят се политическият свят, религиозната среда и хората, които идват тук.

И именно от римската епоха са открити едни от най-ясните свидетелства за конкретен култ — оброчните плочки на Тракийския конник, или Херос.

Самият НАИМ–БАН определя проучвания обект като „Светилището на Тракийския конник при с. Черновръх“ и посочва, че култовият комплекс е използван от края на IV век пр.н.е. до последната четвърт на IV век сл.н.е.

Следователно по-точно е да кажем:

Елова могила е древно тракийско светилище, чиято ранна религиозна традиция се свързва със соларния култ, а през римската епоха на мястото е ясно засвидетелствано почитането на Тракийския конник.

Тази формулировка не отнема нищо от мистиката на мястото. Напротив — показва, че то е било достатъчно значимо, за да продължи да бъде свещено за поколения хора в един постоянно променящ се свят.

Какво представлява Тракийският конник

Тракийският конник, наричан още Херос, е сред най-разпространените религиозни образи в тракийските земи през римската епоха.

Върху оброчните релефи той обикновено е представян като конник, често в движение или на лов. Култът има различни проявления и не бива автоматично да бъде свеждан до един-единствен „бог“ със строго определени функции според съвременното разбиране.

Именно фрагменти от такива мраморни плочки са открити още при разкопките на Елова могила през 2004 г.

Археологическата картина така започва да прилича не толкова на историята на един храм, колкото на историята на свещено място, което запазва значението си през различни епохи.

А само няколко километра по-нататък започва друга история

Ако Елова могила ни отвежда при траките, районът около Трявна пази и силни предания от времето на Второто българско царство и династията на Асеневци.

Община Трявна също съхранява местната традиция, според която Асеневци са били тясно свързани с Тревненския Балкан. В общинската историческа справка се разказва легенда, че братята построили летни дворци в планината, за да бъдат близо до столицата Търновград.

Тук историята и преданието започват да се преплитат.

Пасли ли са конете на Асеневци в Царева ливада?

Съседното село Царева ливада носи име, около което отдавна съществува местна легенда.

Според преданието по времето на цар Иван Асен II в района около махала Нейчевци се намирал летен дворец на владетеля, а в просторните ливади в падината под него пасли конете на Асеневци.

От царските ливади, гласи легендата, дошло и името Царева ливада.

Това е красив разказ, дълбоко свързан с местната памет. Но тук е необходимо важно уточнение:

конете на Асеневци в тези ливади са предание, а не установен чрез археологически източници исторически факт.

В района действително има средновековни останки и крепости, което обяснява защо подобни легенди са се запазили толкова устойчиво. Но наличието на средновековен обект само по себе си не доказва, че точно определена поляна е служила за царска паша или че там е имало дворец на Иван Асен II.

Асеневци обаче действително имат историческа връзка с Тревненския Балкан

Тук вече напускаме легендите.

През 1190 г. в проходите на Стара планина се разиграва едно от важните събития във войната между възстановената българска държава и Византия.

След похода си срещу Търново византийският император Исак II Ангел отстъпва през Балкана. Българските войски устройват засада и нанасят тежко поражение на армията му.

Това е прочутата битка в Тревненския проход.

Община Трявна посочва именно 1190 г. и победата над войските на Исак II Ангел като сигурна историческа връзка между района и Асеневци.

Така зад легендите за царски коне и дворци действително стои район, който е бил част от пространството на големите събития на Второто българско царство.

Трявна преди възрожденска Трявна

Когато днес мислим за Трявна, естествено си представяме Възраждането.

Но земята около града разказва много по-дълга история.

На Елова могила хора са оставяли дарове на свещено място още повече от три века преди Христа.

Столетия по-късно там са почитали Тракийския конник.

След още почти хилядолетие проходите на Тревненския Балкан стават сцена на сблъсъка между възстановяващата се България и Византия.

А народната памет населва същите планини с дворци, царе и конете на Асеневци.

Затова историята около Трявна е интересна именно когато не смесваме фактите с легендите.

Елова могила е археологическа реалност.
Тракийското светилище е доказано.
Началото му през IV век пр.н.е. е подкрепено от находките.
Връзката със соларен култ е научна интерпретация на ранната религиозна традиция.
Култът към Тракийския конник е материално засвидетелстван.
А конете на Асеневци в Царева ливада принадлежат на местното предание.

И може би именно съжителството на толкова различни пластове прави Тревненския Балкан необикновен — място, в което археология, история и памет продължават да разказват различни части от една и съща много стара история.

Източници

• Регионален исторически музей – Габрово, „130 години археологически проучвания в Габровска област“.
• Национален археологически институт с музей при БАН, „Археологически открития и разкопки през 2004 г.“ — първите спасителни проучвания на Елова могила.
• НАИМ–БАН, отчет за проучването на Светилището на Тракийския конник при Черновръх.
• Община Трявна, историческа справка за Трявна и Асеневци.
• Местни исторически публикации за преданието за Царева ливада и конете на Асеневци.