Васил Левски с двамата си помощници – Ангел Кънчев и Димитър Общи правят обиколка на част от Северна и Южна България. На 06.10.1871 г е тръгват от Ловеч за Троян. Преминават през прохода Троян – Кърнаре и отиват в родния град на Левски – Карлово. Минават през Клисура, Копривщица, Панагюрище, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Елена, Лясковец, Велико Търново, Трявна, Габрово, Севлиево и се завръщат в Ловеч.

По време на тази обиколка те създават нови комитети и укрепват старите. Запознават местните революционни дейци с проекто-устава на БРЦК, тоест „на реда“ съставен от Левски. На провежданите комитетски събрания присъстват Васил Левски и Ангел Кънчев.

Васил Левски възлага на Ангел Кънчев да събира средства срещу квитанции. Със сигурност се знае, че е извършвал тази дейност в Трявна и Русе. Във връзка с поставената му задача да разузнава и проучва стратегическите обекти, Ангел Кънчев прави топографска скица на Троян и неговата околност. Левски възлага на Ангел  Кънчев да работи самостоятелно в Североизточна България и Велико Търново.

Когато Левски и Ангел Кънчев пристигат в Трявна, за да организират местен революционен комитет, те срещат големи трудности, основно при събирането на пари. Тези тревненци, които можели да дадат привлечени в служба на народното дело били все бедни хора. А богатите чорбаджиите  не се интересували от тази опасна работа. Левски поискал от Христо Даскалов списък на по-богатите от града и заявил, че сам ще се срещне с тях и ще им поиска пари. Това предложение твърде много изплашило Даскалов и неговите приятели. За да докаже, че може да събере пари от богатите, Левски отишъл в къщата на Чорбаджи Генков, поговорил с него и го поканил да даде помощ. Чорбаджията нямало какво да прави и дал 200 гроша срещу редовна разписка. По-късно дяконът наредил да свикат по-будните граждани на едно събрание в Даскаловата къща. На 11.11.1871 г. Христо Даскалов приготвил вечеря в чест на Левски и Кънчев. Осведомил жена си, че тази нощ ще има гости. Събрали се около 20 души сред които Кънчо Кесаров, Георги Тодоров, Тотю Икономов, Цаню Захариев, и др. Левски дал указания да се учреди революционен комитет, като присъстващите да дадат колкото могат пари. На сутринта Христо Даскалов събрал от тревненци около 500 гроша. След като издари редовни квитанции за тези пари, Ангел Кънчев и Васил Левски тръгват за Габрово.

Според предания на тревненци, Ангел Кънчев е бил усърден просветител и сърцат оратор. Словото му било живо, огнено, убеждаващо. Хората го почитали и уважавали. Когато беседвал с тях, той бил непосредствен, прям, открит. Той отдал  и необходимото на просветната дейност, която според него имала голям дял в извоюване на политическа свобода. Кънчев търсел най-различни форми за превъзпитание на широките маси. Държал сказки, изнасял беседи в училищата, читалищата, черквите, манастирите, кафенетата и тайните квартири.  Искал да събуди националната гордост и патриотизъм у хората.

Ангел Кънчев използвал и театъра като една от формите за повдигане на национално съзнание. Чрез думите на героите укрепвал  вярата на хората.  Използвал е богато народно творчество, което е събирал по време на обиколките си, по седенки и тлаки, по сборове и панаири. Той събирал и се възхищавал на народните песни и приказки от разнообразния ни фолклор. Единствения жив негов прелениник, който е успял да събере и запише над 1000 народни песни се казва Александър Кесяков от Русе.

Внукът на собственика на Даскаловата къща в Трявна Христо Даскалов се казва Христо Никифоров Даскалов.

През януари  1872 г. Ангел Кънчев заедно с лявсковския революционен деец Марин Цонзоров правят събрание в с. Благоево за основаване на революционен комитет, но не успяват поради заплахи на местен чорбаджия. Отиват в Разград и там основават революционен комитет. На членовете му Ангел Кънчев дава по една брошура „Български глас“ и по една прокламация.  Основават комитет и в с. Пороище.

Към края на февруари 1872 г. придружен от Матей Преображенски –Миткалото, прави обиколка на търновския край. Създава революционни комитети в с. Бяла черква, Михалци, а след това изпратен от Левски, Ангел Кънчев заминава за Букурещ при Любен Каравелов с мисия във връзка с подготвяне на бъдещо общо събрание на Вътрешната революционна емиграция в Румъния. На 5 март 1872 г. Ангел Кънчев се самоубива на русенското пристанище.