Свети апостол Андрей е първия Христов апостол, роден брат на апостол Петър, беден рибар на Генисаредското езеро. Първият му учител бил Йоан Кръстител. Има няколко различни легенди свързани със светеца. Но хората вярвали, че може да излекува страшни и неизлечими болести.

Друга легенда разказва, че Свети Андрей е един от дванайсетте апостола и ученик на Христос. Наричат го Андрей Първозвани, защото пръв от апостолите е бил повикан и е тръгнал след Христос. Нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Наричат го още “Мечкинден”.

Народното предание разказва и за отшелника Андрей, който живял сам в планината, отглеждал си една нивица, всичко си добивал сам. Но веднъж една мечка изяла единствения му вол. Разсърдил се Андрей, хванал мечката и я впрегнал в ралото. Оттогава мечката му се подчинява, а св. Андрей е нейният господар.

В народният календар празникът на св. апостол Андрей е свързан с наяколко поверия. Денят се събужда, започва да расте, да едрее. Незабележимо, денят става по-голям, а с това и надеждата и очакването за пролетта, за покълване, за разтеж на семената и посевите.

Затова и всяко начинание на този ден се развива бавно, но сигурно до пълен успех.

Обредните действия, свързани с това вярване, целят осигуряване на разтежа и подородието през идващата година. На Андреевден денят полека се събужда, а мечката прави точно обратното – приготвя се за зимен сън. За да не слиза при хората и да не прави бели, трябва да бъде изпратена по живо по здраво с храна и добри пожелания.  Вярва се, че 30 ноември Андрей впряга вместо вол – мечка, и се празнува Мечкинден в чест на мечката.

В навечерието на Андрееден жените варят жито, царевица, фасул, ечемик и овес. Нарича се: „както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите“. Вари се в ново гърне. На сутринта от сварените зърна ядат всички.

Деня се почита много и от жените, които искат да имат деца. Така очакват благоволението на съдбата – да нарастват като деня, да забременеят, да раждат здрави и хубави деца.

 За мечката се хвърлят нагоре към комина варено жито, царевица, боб. Житото се подканя с благ глас: “ на ти бабо Мецо варен кукуруз да не ядеш суровия „ или „ за теб варен кукуруз за нас здраве и живот“. Така с мечешки заклинания българинът се надява да умилостиви животното, да предизвика доброто, да дойдат късмета, плодородието и дълголетието.

Приготвя се прясна пита, варени житни и бобови зърна.

Мечката

Мечката е враг на вълка. Тя предпазва от болести, а косъм от нея се кади при уплаха. Някога са вярвали, че мечкаринът с мечката носи здраве. Ако мечката стъпи “нагази“ болен,  и той оздравява. Убива се само мечка стръвница. Останалите мечки наричат галено баба Меца.

Народните предания разказват, че мечката е произлязла от момиче. Според едни вариант то било добро, бедно заварениче, според друг – лошо. Двойственост при съства присъства в символиката на мечката и във изобразяването й като централен персонаж на много народни приказки.

Празнуват:  Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.

 

Ето и малко пожелания за имен ден на Андрей

 ТУК ПРОЧЕТЕТЕ ЗА ТРАПЕЗАТА НА АНДРЕЕВДЕН