Никулден – 6 декември                        

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май – денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

 Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено „най-големият между родените от жени“ (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.

Празнуват: Никола, Николай, Нико, Кольо, Ненка, Николина, Нина, Ница

Св Никола се родил през втората половина на трети век в ликийския град Патра. Семейството му било богато. За разлика от повечето свои събратя светци, Никола умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитвал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитвал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това.  

Св. Никола е закрилник на имота и парите.

Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворят, да закрилят, да дадат изцеление. Постигнал го с чудна лекота, наричали го  Чудотворец.

Никола означава побеждаващ.

Свети Никола, според народа, притежава несметните богатства на подводния свят- плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро. Светецът е закрилник на дома, овчарите и фамилията. Св. Никола е патрон на рибарите, ловците, търговците, на овчарите, стадата им и вълците.

Лекува, но може и да причини болест.

Помага на девойките да се задомят. 

Никола е покровител на бедните, неомъжени девойки. Вярва се, че дом закрилян от нещо е защитен от всякакви посегателства. Закриля сиромасите, несправедливо осъдени, защитава затворниците. Ако човек почита св. Никола може да се излекува от всякакви болести.

Която девойка иска да се ожени трябва да се помоли на светеца сутринта рано на празника му, да остави пред иконата му цветя и дарове. Празнуват търговците, банкерите, воденичарите, ловджийте, овчарите, които почитат св. Никола за свой патрон. Овчарите пазят от свареното жито (царевица) на Никулден и дават от него на животните чак до Гергьовден.

Денят на св. Никола – 6 декември- се празнува от всички с обща църковна служба и риба шаран, който е ритуалната жертва на всеки дом. Казват че на 6 декември всички морски съдове спират във водата в чест на своят повелител.

Коли се курбан, празнично жертвоприношение в чест на светеца, задължително риба. Затова празника се нарича още  рибни свети Никола, мокри свети Никола. Хлябът се разчупвал от бащата високо над главата за да са високи класовете по нивите. Понякога оставят парче от обредния хляб на тавана за светеца – да пази къщата от мишки. На места раздават за здраве от дясната половина на обредната жертва. В отделни региони главата на рибата се яде на следващия ден – Николова патерица. 

Кръстата кост от главата на рибата се пришива на шапчицата на малките деца, за да ги предпази от уроки и всякакви лоши магии. Вярвало се че е лековита също при безсъние, хъркане и други болести, помага и при болести по добитъка. Костта се стърже на прах, размесва се с вода, престоява три дни на покрива под звездите и след това се дава на болния да пие. Рибите оказват специална почит на светеца.

Първата уловена този ден риба се изяжда още на брега. След 6 декември риболовът вече е забранен.

На този ден е добре да се освети  нов дом. Новодомците колят курбан и редят тържествена трапеза.

Свети Никола е светец, на когото често се посвещава курбан за избегнато, опасно премеждие.

Когато се приготвят шаранът или друга риба с люспи – мряна, платика, люспите не бива да се търкалят по земята. И никой не бива да стъпва по тях. За да не го сполети беда, костите на никулденския шаран не се хвърлят – или се изгарят, или се заравят дъблоко в земята. 

Празничната трапеза освен риба с люспи да се състои само от постни ястия – фасул, сърми и други. Рибата се пълни с лук, ориз, орехи и се пече във фурна. Прави се обреден хляб „Боговица“, „богов хляб“ , „Никулски кравай“, „светец“.  На Никулден трапезата не се вдига цял ден и всеки гост е добре дошъл. 

 ПОЖЕЛАНИЯ ЗА НИКУЛДЕН

Ето прецизното обяснение на легендите за свети Николай Мирликийски, разделено на две групи:

1. Какво казват каноничните християнски текстове (Миней, Житие, Похвални слова, Синаксар).

2. Какво е по-късна фолклорна или апокрифна добавка (етнографски легенди).

Така ще видите ясно кое е исторически достоверно и кое – народна духовна интерпретация.

I. КАНОНИЧНИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ТЕКСТОВЕ – КАКВО Е УТВЪРДЕНО

Основните православни източници са:

• Миней за декември – службите за празника;

• Синаксар – кратко житие;

• Житието на св. Николай (по Стефан Саваит);

• Похвални слова (особено на Андрей Критски);

• Пролог – ежедневни жития на светците.

Те представят светеца така:

1. Чудото със спасяването на моряците

Това е канонично потвърдено.

В житийните текстове пише:

• По време на буря моряците викат към Бога:
  „Николае, рабе Божий, помогни!“

• Светецът се явява мистично (не физически),

• успокоява вълните,

• спасява кораба от потъване.

Духовно значение:
Св. Николай е „бърз помощник“ за хора в опасност.
Духовната буря = човешка криза или изпитание.

Това е официално признато чудо.

2. Трите момичета и торбата със злато

Това също е канонично потвърдено.

Историята е в почти всички жития:

• Беден баща, който няма зестра за дъщерите си.

• Злото решение – да ги продаде.

• Св. Николай тайно пуска през прозореца торба със злато – три нощи поред.

Духовно значение:
Това чудо стои в основата на символиката му като закрилник на бедните и покровител на щедростта.

3. Спасението на невинно осъдените

Потвърдено от житията.

Един управник осъжда невинни.
Св. Николай се явява при екзекуцията и спира меча на палача.

Смисъл:
Покровител на справедливостта и защитник на невинните.

4. Дарът на прозорливост и чудотворство

Утвърдено.

В канона се казва:
„Чудотворче всесвети, Николое…“

Текстовете подчертават:

• прозорливост

• способност да предпази християните

• милост без оглед на ранг или богатство

5. Участието на св. Николай в Никейския събор

Потвърдено от късни жития, но НЕ от най-ранните.

Късни източници разказват, че св. Николай ударил шамар на Арий.
В ранните жития това ЛИПСВА.
Затова Църквата го разглежда като уважавана традиция, но не настоява върху историчност.

II. НЕ Е В КАНОНИЧНИТЕ ТЕКСТОВЕ (ФОЛКЛОРНИ ЛЕГЕНДИ)

Следващите легенди са изцяло фолклорни, без основа в църковните писания.

1. „Шаранът, който носел свети Николай“

? НЕ е в който и да е каноничен текст.
Това е българска и балканска народна легенда.

Смисълът ?:

• рибата е благословена

• чрез жертвата човек търси закрила от водните стихии

2. „Св. Никола носел морето в ръкава си“

? Фолклор.

Тази легенда описва как светецът „събира морето“ (хаоса) в дрехата си, докато строи диги около света.

Символика (етнографска):

• светецът овладява природните сили

• гарантира ред и безопасност

3. „Св. Никола и братята му – разпределението на света“

? Етнографски мотив, не християнски.

Легендата разказва, че:

• Св. Никола получава водите;

• Св. Илия – небето и бурите;

• Св. Георги – пролетта и земята.

Тези „братя“ не съществуват в християнската доктрина.
Това е народна митологизация на трима популярни светци.

4. „Свети Никола спира морето да не взема жертва“

? Фолклорна представа.

Това е причината в някои региони да се жертва цяла риба, „за да не вземе морето жив човек“.

5. „Светецът слага кръпка на лодката“

? Фолклорно чудо.

История: капитанът на кораб твърди, че светецът се явил насън и запушил пробойна с парче дърво.
Етнографи го записват, но го няма в християнските книги.

III. ЧИСТО ХРИСТИЯНСКОТО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТЕЦА

Ако обобщим каноничните източници, св. Николай е:

? Милосърден

Помага на тези, които не могат да си помогнат.

? Защитник от опасност

Особено при пътуване и в моменти на „буря“ – буквална или житейска.

? Застъпник пред Бога

В канона го наричат „усърден ходатай“.

? Бърз помощник

Той е един от малкото светци, наричани така последователно във всички богослужебни текстове.