Либийският случай: всички дипломатически средства

Архивите говорят

48 документа от над 130 подбрани са разсекретени за първи път след повече от 20 години.

Разрешаването на кризата с българските медици в Либия бе един от най-драматичните и обединяващи моменти в най-новата история на България. Осем години, в които страната ни водеше битка не само за живота на пет български медицински сестри и един лекар, но и за достойнството си пред света.

Днес, повече от две десетилетия по-късно, за първи път излизат на бял свят разсекретени документи от дипломатическите архиви, които осветяват задкулисието на този исторически процес. Това се случва в книгата „Либийският случай: всички дипломатически средства“, издадена от „Книгомания“. Автори са журналистът Георги Милков и директорът на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи – Таня Михайлова.

 

48 разсекретени документа от архива на МВнР

Книгата съдържа 48 документа, публикувани за първи път. Те са част от по-голям корпус от над 130–140, разгледани по време на процедурата по разсекретяване, която продължава повече от година и половина.
„Това се случва за първи път в рамките на системата на Министерството на външните работи“, уточнява Таня Михайлова.

Сред документите има дипломатически кореспонденции, вътрешни доклади и анализи, свидетелстващи за сложните преговори, международния натиск и усилията на редица политици, дипломати и общественици.

Поглед отвътре – дипломатите, които стояха зад каузата

Към документите са включени и интервюта с ключови участници в процеса – дипломати, министри и политици, които са били непосредствено въвлечени в търсенето на решение. Интервютата са проведени чрез видеосрещи и предават живия разказ на хората, които в онези години носеха тежестта на решението между морал, политика и човешки животи.

Документ №24 – необичайното писмо на МОСАД

Сред публикуваните материали се откроява документ №24 – писмо, изпратено от израелската разузнавателна служба МОСАД до българското Министерство на външните работи. В него се заявява, че Израел няма никакво отношение към заразяването със СПИН в либийската болница в Бенгази – твърдение, което тогавашната либийска пропаганда активно разпространяваше.

„Не знам МОСАД да е пращал друг подобен документ в историята си“, отбелязва Георги Милков, коментирайки уникалността на писмото.

Книга, която възстановява историческата памет

„Либийският случай: всички дипломатически средства“ е не просто документален сборник. Тя е свидетелство за едно време, в което българската дипломация, обществото и медиите действаха в унисон. Изданието връща спомена за националната кауза, която обедини България в началото на новия век – и показва, че зад всяка голяма история стоят хора, усилия и избори, за които днес рядко се говори.

Защо тази книга е важна

„Либийският случай: всички дипломатически средства“ е повече от историческо изследване.
Тя е свидетелство за силата на държавата, когато тя действа с интелигентност, стратегия и човещина.

Това е книга за уроците на модерната българска дипломация, за силата на медиите, когато те служат на кауза, и за журналистите, които не забравят.

И когато днес говорим за държавност, морал и памет, „Либийският случай“ се връща като напомняне – че има битки, които не се водят на фронта, а в коридорите на тишината.

Европейската и френската следа

В разсекретените документи ясно се вижда и ролята на Франция и Европейската комисия.
Днешните читатели ще открият вътрешни телеграми, в които се обсъжда намесата на Сесилия Саркози, която през юли 2007 г. кацна в Триполи и отведе медиците обратно у дома.

Но зад този жест стои години на преговори, обмен на послания и дипломатически баланси.
Всеки ред в тези документи показва не просто политическа воля, а редки прояви на човечност и солидарност в дипломацията.

Когато каузата става история

Днес, когато често говорим за разделение, „Либийският случай“ ни напомня, че националното единство е възможно – когато има обща цел и морална яснота.

Това не е просто книга за миналото, а документ за характера на една нация, която показа, че може да отстоява правото и достойнството си – без да воюва, а чрез думи, търпение и дипломатически разум.

Хронология на „Либийския случай“

 1998–1999 г. — Началото

  • В болницата в Бенгази избухва епидемия от ХИВ сред деца.

  • Либийският режим на Муамар Кадафи обвинява пет български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж, че умишлено са заразили над 400 деца.

  • Обвинението е псевдонаучно – по това време Либия е изолирана, няма достъп до модерна експертиза и използва случая за вътрешна пропаганда.

1999–2001 г. — Арести и изтезания

  • Медиците са арестувани, принудени чрез мъчения да подпишат самопризнания.

  • България започва дипломатически протести, но режимът на Кадафи блокира достъпа на международни адвокати.

  • Западът е предпазлив – не иска да дразни Либия, която тъкмо започва да се „реинтегрира“ след санкциите от 80-те.

2002–2004 г. — Започват първите преговори

  • Процесът в Триполи започва.

  • Появяват се международни експертни доклади, доказващи, че заразените деца са били инфектирани преди пристигането на българките.

  • Кадафи игнорира фактите, защото използва делото като политически заложник в преговори със Запада.

  • МОСАД и други служби се споменават в периферията – Либия внушава, че заразата е част от „израелски заговор“ срещу арабите.

 2005–2006 г. — Включване на ЕС и Франция

  • Бенита Фереро-Валднер (комисар по външните отношения) започва официална линия на диалог с Триполи.

  • Франция и Германия търсят начини да възстановят отношенията си с Либия (петрол, оръжие, миграция).

  • В същото време България търпи вътрешен натиск – общественото мнение кипи, но дипломатическият път е единствен възможен.

2007 г. — Големият пробив

  • В преговорите се включва Катар като посредник.

  • Сесилия Саркози (тогава първа дама на Франция) пътува два пъти до Триполи.

  • Постига се сделка:

    • Либия получава финансова компенсация за семействата на децата (посредством международен фонд).

    • В замяна – освобождаване на медицинските сестри.

  • На 24 юли 2007 г. те кацат в София заедно със Сесилия и Клод Гьон, след пряко договаряне между Триполи, Париж и София.

 2008–2011 г. — След бурята

  • България и Либия нормализират отношенията си.

  • Георги Милков и други журналисти публикуват разследвания за тайните канали, по които е воден диалогът:

    • Франция ? Триполи (оръжейни сделки, инфраструктура)

    • ЕС ? Либия (обещания за инвестиции и размразяване на активи)

    • България ? чрез лични контакти и медиен натиск.