ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ

По горното течение на река Янтра се проследява непрекъснат живот от новокаменната епоха. Поселищното развитие на района в границите на община Габрово е белязано от градежа на „Пазителката на прохода”, крепостта „Градище” укрепена като военен лагер по време на Римската империя с цел охрана на ключовия Шипченски проход. Крепостта е датирана като късноантична и ранносредновековна (IV-VI век).

Значението й в района е било изключително важно. Към средата на IV век крепостта придобива и икономическо значение и прераства в цивилно селище от ранга на по-малките градски центрове на римските провинции, заселено от тракийското население, което обитава плодородната долина на река Янтра от II-то хилядолетие пр. Хр. В хронологията на поселищното развитие на региона, селището в местността Градище се явява като късноантичния предшественик на Габрово, като изиграва важна роля при „варварските“ нашествия в този период.

Към VII век, населението от укрепения град постепенно се завръща към по-плодородните местности по протежение на речните тераси на Янтра и притоците й. Няма точни сведения за този процес, но археологическите проучвания сочат за съществуването на средновековно селище в рамките на днешно Габрово към XII-XIII век.

Пътят и планинският проход, чрез които се заражда и съществува Габрово, са основни константи и са характеристиките, които са от най-голям интерес за пътешествениците между XVII и XIX век, преминавали през района. Пътят и проходът определят привилегирования статут на Габрово като проходничарско (дервентджийско) населено място през първите векове от османското владичество, благодарение на което селището израства до един от важните занаятчийски и търговски центрове по българските земи.

Населението на Габрово нараства от близо 10 семейства през 1478 година до около 3000 жители в края на 17 век. Междувременно в тази част на Предбалкана се преселва българско население, което се установява на родов принцип в отделни малки поселения, някои от които нарастват значително в периода на българското Възраждане. През периода на османския феодализъм, в края на XVIII и през XIX век, за Габрово е характерен значителен напредък в обществено-икономически и просветно-културен план.

Във втората половина и по-съществено в края на XIX век предприемчивото население, живеещо в района, развива един от първите индустриални центрове в страната въз основа на стотиците иновативни за това време и тази част от Европа производства и фабрики. Това обуславя значителния преход в развитието на стотиците малки и по-големи селища разпръснати по близките долини, склонове и плата, чието население от края на XIX век и през XX век до голяма степен се концентрира в близост до предприятията и постепенно формира множество обособени ядра, които са част от днешно Габрово.

 МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Габрово е разположена в централната част на Република България в планинска територия. Благоприятните условия за живот в тази територия са определени от някои главни природни дадености, именно: билото на Средна Стара планина от юг и редуващите се паралелно на север от него ридове и плата на Предбалкана, ветрилообразно разчленяващите ги долини и котловини в горния водосбор на река Янтра. На тази територия се пресичат два основни пътя с голямо стопанско значение, както в исторически план, така и за съвременното развитие на страната и региона.

Единият път преминава в посока север – юг. Този път свързва речните брегове на река Дунав с Тракийската низина и
крайбрежията на Бяло и Мраморно море, като пресича Стара планина през прохода Шипка.

Другият път преминава в посока изток – запад, на северот и успоредно на Предбалкана, в южната част на Дунавската равнина, като свързва западното крайбрежие на Черно море с вътрешността на Балканския полуостров. Общината се намира в област Габрово, както и в Северен Централен Район.

източник ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ГАБРОВО
2014 ?2020 г.

Автор

  • Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.