Всичко за Еньовден

Еньовден се корени хилядолетия назад в езическата философия и обредност на народите, живели по сегашните и предишните български земи. От векове в България с него е свързана представата на народа ни за поврата в природата – „слънцето се завърта къмто зимата“. Именно поради феномена на лятното слънцестоене Еньовден се нарича още Средил?то, както са го нарекли още келтските друиди лечители – Midsummer day, а и днес англичаните го честват на Стоунхендж.

С него са свързани обичаи за здраве, обич, плодородие и задомяване, както и обреди и ритуали със символичен и магически характер. На този ден, за здраве и опазване от зли духове, италианци и французи изпълняват обреда „прескачане на огън“. В японската народна традиция магията на красотата е материализирана в празника на японската цъфнала планинска вишна (Prunus pseudocerasus) – сакура, а хората изпълняват ритуалите „пролетно изкачване по планините“ и „предсказване на оризовата реколта“.

Еньовден бележи средата на лятото и от този ден нататък дните започват да намаляват и времето се обръща постепенно към зимата. По стара народна традиция на Еньовден се берат 77 билки и половина за всички болести и една без име. Вярва се, че на този ден билките имат най-голяма лечебна и магическа сила, берат се рано сутрин, преди изгрев слънце. От набраните билки, първа трябва да е еньовчето. Докато се берат билките трябва да се мълчи, за да се запази магията им пълна.

Традиция е от набраните билки да се направи и венец, да се върже с червен конец и се нарича на членовете на семейството. Венците се оставят навън през нощта, а на сутринта се гадае по венеца за здравето на този, на който е наречен.

Ако излезете за билки сред природата на Еньовден, си направете еньовски букет и го сложете след това да изсъхне, да ви пази и напомня за красотата на природата през цялата година. Може да подарите такива малки букетчета с билки и на близките ви хора. Набраните билки се пазят през цялата година и се използват като лек за всякакви болести под формата на чай, запарки и други.

Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. Важно е да се знае кога е подходящо да се берат билки, в каква фаза на развитието им и кои части от растенията се консумират, за да се използват най-пълноценно лечебните им свойства.

стръкове и листа се берат малко преди или по време на цъфтежа;

цветове – малко преди или след пълното им разтваряне;

плодове се берат напълно узрели;

корени и други подземни части – през есента, след увяхването на надземната част на растението или рано напролет, преди да започне развитието им;

пъпки се събират рано на пролет, преди разпукването им;

семена – малко преди или при пълното им узряване.

Преждевременното или закъснялото бране не е добре, тъй като се събират билки без добри лечебни качества. Важно и как се пренасят билките, за да не бъдат увредени. Не е желателно да се смесват различни билки на едно и също място. Много важно е и как се съхраняват билките.

Ако решите да използвате някоя билка, първо се запознайте с нея, за какво, как и кога е полезна. Трябва да се помни, че лечението е в дозата и прекаляването може да е опасно за здравето. Както е казал Парацелс „Всичко е отрова, всичко е лекарство, едното и другото се определя от дозата”.

Народният лечител Д. Димков казва „Билките са живи същества като нас”.

На  Еньовден се отбелязва и деня на българското лекарство и професионален празник на фармацевтите у нас, който се чества от 1994 г. по идея на в. “Български лекар”.

На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, Янчо, Янита.

Източник www.jenatadnes.com