Свети Панталеймон е един от най-известните лечители, великомъченици за вярата. Сам Бог му помогнал да изцери стотици болни и нещастни хора. При раждането му го нарекли Пантолеон, което означава “лъв във всичко”, но Панталеймон (означава “всемилостив”) му отивало повече, тъй като бил безкрайно милостив и състрадателен. Така и го наричали.

Живял и загинал в страшното за християните време на император Максимилиян. Родил се в Мала Азия, в Никомедия, областта Витавия. Баща му бил езичник, но той приел вярата на майка си, научил много при лекаря Ефросим, но лекувал и с вяра. Казват, че излекувал дори царската дъщеря и можел да получи, каквото си пожелае, в замяна, но не поискал нищо.

Излекувал дете, ухапано от отровна змия, излекувал слепец и той прогледнал, славата му се носела и при него идвали и с телесни, и с душевни недъзи, стичали се отвсякъде и очаквали помощ. А той им дал не само магията на знанието си и парите си, но и вярата си. Когато умрял баща му, раздал цялото си наследство на сиромасите и продължил да лекува безплатно.

Но голямата слава ражда и голяма завист. Особено завиждали колегите му лекари. Разбира се, съобщили, че вярва в единния Бог и кръста. Можел да се откаже и да продължи да лекува. Не го направил. Тъкмо напротив, решил да демонстрира пред всички силата на своя Бог.

Жреците езичници и техните лекари дълго време лекували един човек, болен от неизлечима болест. Когато се отказали, св. Панталеймон повикал своя Бог Исус на помощ и мнозина видели с очите си как Бог помогнал и болният оздравял. И всички, които видели, в същия мигповярвали и се покръстили. Това вече било твърде опасно – жреците не само че не можели да лекуват, но не можели да задържат и народа си. Тогава осъдили Панталеймон, лечителя. Мъчили го, бесили го, горили го с факли, хвърляли го в клетката на диви зверове, в казан с разтопено олово, пускали го по стръмни скали към бушуващото море. Накрая царят издал заповед: да бъде посечен с меч заедно със свещеник Ермолай в родното му място Никомедия. С песните на Давид светецът тръгнал към мястото за екзекуция. С тях очаквал и смъртта. Но когато палачът замахнал, мечът отскочил от врата му и се разхвърчал на множество малки парчета. Панталеймон се молел и бил недосегаем за палачите си. Когато казал молитвата си, сам ги подканил да си свършат работата. Било 27 юли 305 г. Казват, че вместо кръв от тялото му потекло мляко.

На св. Панталеймон се молят болни от различни болести, но най-вече незрящи или хора с проблеми с очите, изпаднали в нужда и бедност хора,  затворници.

Част от мощите на св. Панталеймон се пазят в петричкото село Кулата,  в църквата “Св. Атанасий”. Църква на негово име има в Бояна. Близо до чирпанското село Мирово има параклис “Св. Панталеймон”, за който се вярва, че цери черна магия.

ПРАЗНИКЪТ

Българите вярват, че светецът е господар на силните поройни дъждове и наводненията. Затова наричат неговия празник Панталей пътник, Воден Панталей или само Паталей. Почитат го и като светец лечител, а Паталей вероятно е отзвук от преданията за неимоверните му патила,  мъки и страдания.

РИТУАЛИ

Празнува се, за да се предпазим от порои и наводнения.  Празнуват и врачки, баячки, народни лечители.

Слепи и болни хора дават курбан за здраве, посещават свети места с името на светеца, преспиват там, мият лицата си с лековита вода и се на-  дяват да оздравеят. На този ден прелетните птици се събират за дълъг път.

ЗАБРАНИ

Жените не захващат никаква работа, за да не се разболеят – те и семействата им.