Най-високата си точка на развитие на изкуства и занаяти Трявна достигнала
през епохата на Възраждането, оставила ни едно едно богато културно наследство. През този период на всенародно пробуждане и разцъфтяване града се превърнал в център на развитие на строителство, резбарство и иконографство-прочути и талантливи майстори строители, резбари и иконописци създавали забележителни произведения на изкуството и културата.

Основните фактори за разцвета на тези изкуства и занаяти в Трявна са няколко: изобилието на дървен материал и камък, живописната природа на планината, близостта на старата българска столица с традициите на Търновската художествена школа, но най-вече богатата и неповторима душевност на местните хора.

Най-старият архитектурен паметник на територията на община Трявна. Приема се, че е построена през втората половина на 18 век. Някога обитателите й се занимавали с един рядък художествен занаят – казаслък. От копринени и фини вълнени конци изработвали гайтани за украса на облеклото, колани, украси за коне. Тревненски казаси изработили такъмите за коня на Хайдар паша, турския султан Абдул Меджид. Такъмът за коня на княз Александър Батемберг бил дар от тревненския казаски еснаф.

Тази къща била едно от убежищата на Васил Левски, когато идвал в Трявна по комитетски дела. И днес тук могат да се видят тайните места, където се е укривал при опасност.

Източник

Има легенда, че върхът на бора-столетник го няма, защото на това дърво Левски си е връзвал коня, който е изял боровото връхче.