На 1 октомври православната църква отбелязва един от най-големите си празници – Покров Богородичен. Денят е посветен на покровителството, застъпничеството и закрилата на Божията Майка. В повечето славянски езици думата “покров” означава едновременно “покривало” и “защита”. Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. През 910 г., при управлението на византийския император Лъв Мъдрий, сарацините нахлули в пределите на Византия, опустошили страната и поробили населението й. В първия ден на октомври, по време на всенощно бдение в църквата Влахерна в Константинопол, която пазела свещената одежда на св. Богородица, Божията Майка се явила в небесна слава. Тя била обкръжена от множество ангели върху облаци, от едната й страна стоял св. Йоан Предтеча, а от другата – св. Йоан Богослов.
Света Богородица тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице, обляно в сълзи. Тя се молела и държала в прострените си ръце покров, символ на небесна закрила. Събралото се за молитва в храма множество хора, сред които били императорът и императрицата, както и св. Андрей заедно със своя ученик Епифаний, видели как Богородица свалила покривалото (покрова) си и го разстлала над присъстващите в знак на защита. Чудното явяване на Божията Майка и нейният покров за жителите на града ги спасили от варварите, от кръвопролития и страдания. Благочестивият император Лъв и св. патриарх Тарасий, като видели това чудно събитие, постановили то да бъде празнувано всяка година. Много църкви в България са наречени „Покров на Света Богородица” и на 1 октомври е техният храмов празник.
-
Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.
Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.
Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.
