Гигински манастир
Гигински манастир “Св. Св. Козма и Дамян”
На югозапад от град Брезник се издига планината Черна гора. Не е сред най-високите, не е и много известна. Но тук, под връх Китка /1181 м н.в./, се е притулил Църногорският манастир, който поради близостта му със село Гигинци, наричат още Гигински манастир. От селото до манастира води 4-5 км черен път, подготвен за настилка, но още недовършен. Изкачването след селото на места е доста стръмно, но все пак верното ни Волво се справя достойно на първа скорост. Когато се озоваваме на билото на планината, пътят става по-поносим и пред нас се откриват гледки, заради които си е струвало “катеренето”. Минаваме покрай стопански постройки – това е фермата на манастира. Още малко и стигаме до полянката пред светата обител. Оставяме колата там и влизаме в манастирския двор.
Първите манастирски постройки датират от 11-12 век. Към средата на 18 век пиротски османлии подпалват Светата обител. Пламъците унищожават манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондиката и други манастирски документи. Църногорският манастир запустява. Животът в него се връща от хилендарски монаси, които откриват в близост лековит извор. С помощта на населението от околните села Гигинци, Бегуновци, Кошарево, Ноевци, Габров дол, Селищен дол, Ярджиловци, Беренде и други, манастирът е съграден отново. Манастирската църква е завършена през 1814 година. През възраждането престижът на светата обител се засилва и тук софийският митрополит е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. Един от големите благодетели на манастира е бил Алекси Стефанов от с. Гигинци. Той е дал много средства за уреждане на светата обител и се е грижил за увеличаването на имотите на манастира.
След 1944 г. е превърнат в концлагер, а по-късно става „дом за отдих на трудещите се” и пионерски лагер. Накрая, въпреки наличието на седем стопански сгради, в обор е превърнат самият манастир, а в килиите на монасите са отглеждани кози, овце, свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата грижа и те започват да се разрушават. Въпреки разрухата, през 1956 г. Гигинският манастир е обявен за архитектурен паметник, а през 1976г. – за художествен паметник на културата.
През 1998 г. в изоставените сгради отново се заселват монаси, които започват да ги превръщат в обител. В храма отново започва да се служи. Започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите. В началото на май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира. Започнато е цялостно обновяване на манастирския комплекс и може да се каже ,че по-голяма част от работата е свършена, а резултатът е впечатляващ.
Понастоящем манастирът е постоянно действащо мъжко братство.
