Ивайло Вълчев постави пред Европа въпроса за българите в Западните покрайнини – история, идентичност и права

Повече от век след Ньойския договор българската общност в Сърбия продължава да отстоява своето културно и историческо наследство. Отказите за влизане на двама български учени превърнаха един дългогодишен проблем в актуален въпрос за европейската дипломация.

Повече от столетие след откъсването на Западните покрайнини от България въпросът за правата на българската общност в Сърбия остава част от неизчерпания исторически и политически дневен ред на Балканите. През октомври 2026 г. той отново достигна до европейските институции, след като евродепутатът Ивайло Вълчев сезира Европейската служба за външна дейност заради отказите на сръбските власти да допуснат в страната двама представители на Научния институт „Западни покрайнини“.

Поводът е конкретен, но значението му е по-широко. Зад случаите на доц. д-р Ангел Джонев и д-р Валентин Янев стои въпросът за условията, при които българите в Сърбия могат да съхраняват своя език, да изследват историята си и да поддържат свободни културни и обществени връзки с България.

Западните покрайнини – историческа територия, разделена от държавна граница

Съдбата на Западните покрайнини е пряко свързана с последиците от Първата световна война и подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски мирен договор.

С неговите териториални разпоредби България губи райони от Царибродско, Босилеградско, Трънско и Кулско, които преминават към Кралството на сърби, хървати и словенци.

Според исторически данни, публикувани от българската Изпълнителна агенция за българите в чужбина, откъснатата територия обхваща малко над 1545 квадратни километра с население 64 509 души, от които 54 758 са българи.

В тези земи съществува развита мрежа от български училища, църкви и местни общности. Преминаването им под друга държавна власт променя условията, в които населението съхранява езиковата си, културната и националната си принадлежност.

След Втората световна война границата остава непроменена. В следващите десетилетия българите в районите на Босилеград и Цариброд продължават да живеят извън пределите на българската държава.

Историческият въпрос за Западните покрайнини постепенно придобива и ясно изразено измерение, свързано с правата на националните малцинства – област, в която днес действат международни договори и европейски механизми за защита.

Демографското свиване на българската общност

Един от най-сериозните проблеми пред българите в Сърбия е намаляването на населението и отслабването на възможностите за възпроизводство на местните общности.

Според официалните резултати от преброяването през 2022 г., публикувани от Републиканския статистически институт на Сърбия, 12 918 души в страната са заявили българска етническа принадлежност.

Отделните данни за майчин език показват, че 7939 жители са посочили българския като свой майчин език.

Двете числа измерват различни характеристики и не трябва да бъдат отъждествявани. Те обаче показват колко съществено е съхраняването на езика за бъдещето на общността.

Тези национални статистически данни не се отнасят единствено до Западните покрайнини. Освен това прякото им сравнение с историческото население на откъснатите през 1919 г. територии би било методологично неточно заради различния географски обхват и историческите условия.

Демографската уязвимост на българското малцинство е отчетена и от Европейския парламент. В приетата през май 2025 г. позиция за Сърбия европейските депутати изразяват загриженост от значителното намаляване на числеността на някои национални общности, включително българската.

Зад статистиката стоят сложни процеси – миграция, застаряване, икономически възможности, промени в етническото самоопределяне и различни условия за предаване на майчиния език между поколенията.

Българският език – същественото условие за съхраняване на идентичността

Съществуването на едно национално малцинство не се определя единствено от броя на неговите представители. От решаващо значение са възможностите то да поддържа собствените си образователни, културни и обществени институции.

За българската общност в Сърбия сред основните въпроси остава достъпът до образование на майчин език, наличието на учебници и квалифицирани преподаватели, както и свободното използване на българския език в обществения живот.

Тези проблеми получават изрично внимание в документите на Европейския парламент.

През 2025 г. европейските депутати отбелязват, че не всички учебници са преведени на български език, и настояват Сърбия да гарантира условия за образование на езиците на националните малцинства.

Европейският парламент изразява загриженост и от разпространяването на интерпретации, които според неговата позиция поставят под съмнение историческите корени и идентичността на българската общност.

Това е особено чувствителна област, защото историята и културната памет не се изчерпват с административно признаване на права. Тяхното съхраняване предполага реална възможност за научни изследвания, обществен дебат, образование и достъп до културно наследство.

Защо случаите с българските учени имат по-широко значение?

На 10 октомври 2026 г. доц. д-р Ангел Джонев, председател на Научния институт „Западни покрайнини“, не е допуснат да влезе в Сърбия. Той е пътувал за участие в отбелязването на годишнината от основаването на Културно-информационния център в Босилеград.

Според оповестената информация сръбските гранични власти му връчват официална забрана за влизане.

През август същата година отказ за достъп получава и д-р Валентин Янев, член на Управителния съвет на института.

Тези ограничения засягат представители на организация, чиято дейност е свързана с проучването на историята и културното наследство на Западните покрайнини.

Въпросът не се свежда единствено до правото на чужди граждани да преминат държавна граница. Възниква необходимост да се изясни дали ограниченията имат конкретни законосъобразни основания и дали не създават неоправдани препятствия пред научния и културния обмен.

Държавата има право да контролира достъпа до своята територия, включително по съображения за сигурност. Това обаче не освобождава компетентните органи от задължението да действат съобразно приложимото право и международните ангажименти.

Подробности за отказите и писмото на Ивайло Вълчев до европейската дипломация са публикувани в Novini.site.

Ивайло Вълчев сезира Европейската служба за външна дейност

В отговор на случаите евродепутатът Ивайло Вълчев изпраща официално писмо до Европейската служба за външна дейност с искане за реакция.

Той настоява сръбските власти да предоставят конкретни обяснения за основанията на ограниченията, а европейската дипломация да разгледа въпроса в рамките на своите правомощия.

Вълчев поставя акцент върху свободата на изразяване, академичната свобода, защитата от дискриминация и правото на българската общност в Сърбия да съхранява националната и културната си идентичност.

Неговата инициатива свързва конкретните случаи с по-широките ангажименти, които Сърбия е поела в отношенията си с Европейския съюз.

За страна кандидат за членство защитата на малцинствата не е единствено вътрешнополитически въпрос. Тя е част от критериите, чрез които европейските институции оценяват напредъка в областта на демокрацията, основните права и върховенството на закона.

Сезирането на европейската дипломация не гарантира автоматична промяна на решенията на сръбските власти. То обаче създава възможност да бъдат поискани официални обяснения и случаите да получат институционално внимание на европейско равнище.

Европейският парламент вече е предупредил Сърбия

Особено важно е, че случаите от октомври 2026 г. не възникват в отсъствието на предишни европейски позиции.

В своята резолюция от 7 май 2025 г. Европейският парламент отправя конкретни критики относно положението на националните малцинства в Сърбия.

Освен проблемите с българското образование и културната идентичност, европейските депутати изразяват загриженост от действия спрямо представители на гражданското общество и от ограниченията за влизане на активисти и творци от съседните държави.

Парламентът призовава Белград да прекрати подобни практики, които възпрепятстват регионалния диалог и сътрудничеството.

Тази позиция създава ясен институционален контекст за искането на Ивайло Вълчев. Случаите на Ангел Джонев и Валентин Янев поставят отново въпрос, по който Европейският парламент вече е изразил загриженост.

Какво означава съхраняването на Западните покрайнини днес?

Историята на Западните покрайнини не може да бъде сведена единствено до териториалните последици от Ньойския договор.

Днес основният въпрос е свързан с хората, които продължават да живеят там, с възможностите им да говорят и изучават български език, да поддържат своите традиции и да съхраняват историческата си памет.

Босилеград и Цариброд не са само географски обозначения от националната история. Те са средища на общности, за които връзката с българската култура има непосредствено значение в ежедневието.

Съхраняването на тази връзка зависи от реални условия за образование, културен живот, свобода на сдружаване, академична дейност и свободно общуване през държавните граници.

Повече от век след Ньойския договор бъдещето на българите в Западните покрайнини зависи не от историческите декларации, а от съществуващите днес гаранции за техните права.

Инициативата на Ивайло Вълчев поставя именно този въпрос пред европейската дипломация: дали заявените стандарти за защита на националните малцинства намират действително приложение и когато става дума за българската общност в Сърбия.

Отговорът има значение не само за двамата недопуснати учени, но и за правото на една историческа общност да запази своя език, култура и памет за следващите поколения.

Източници: Прессъобщение от офиса на Ивайло Вълчев, 12 октомври 2026 г.; Министерство на външните работи на Република България; Изпълнителна агенция за българите в чужбина; Републикански статистически институт на Сърбия – преброяване от 2022 г.; Европейски парламент – доклад и резолюция за Сърбия от 2025 г.

Автор

  • Радостина Минчева е първият политематичен мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.