За Бойчо войвода от тревненските колиби Цепераните.

Автор и снимка Лъчезар Кръстев

Днес ровейки из електронната си поща попаднах на нещо, което бях забравил, че съм писал през далечната вече 2013 г. Пускам го тук с всичките му кусури, правописни грешки и стилистични слабости, без редакция. Дано е забавно на интересуващите се. Снимката документира остатъците от родната къща на Бойчо войвода ?
Бойчо Цеперански (1800-1856г.)
В дългите години на робството хайдутството е най-масовата и постоянна форма на въоръжена съпротива на българина срещу османските поробители. Стотици са войводите, които народа е възпял. Десетки са тези, за които са запазени исторически сведения.
В плеядата от имена на народни закрилници, с особена яркост свети името на Бойчо Цеперански.
Роден е в тревненските колиби Цепераните през 1800г., а по-големият му брат Петър, с когото хайдутуват заедно е роден през 1795г.
В юношеските си години Петър и Бойчо са ратаи в стопанството на известният тревненски чорбаджия Хаджи Генко Петров, техен сродник, отличил се при отбраната на Трявна от кърджалиите. Двамата братя са в четата на Маньо Кършака, местен хайдушки войвода, който известно време е бил при кърджалиите и който ръководи организираните от Хаджи Генко тревненци. Освен Маньо между военните ръководители на отбраната са още и Стоян Балабана от Трявна , Стойко Иванилеца от Габрово и Узун Петко от Дряново, който навремето действал с Мирчо войвода.
Мирчо от търновското село Вишовград е известен с това, че за около два месеца като мярка срещу кърджалиите установил българска власт в Търново, със съгласието на османските първенци.
През 1820г. Маньо е убит по заповед на Генко Петров и братята Петър и Бойчо отиват в дружината на известният Цоньо Брадатия от село Драгоданово. Цоньо е наричан „Брадатият войвода“ и освен Бойчо при него „школува“ и Стоян Касапина от село Конаре, друг впоследствие известен войвода. Самият Цоньо е „ученик“ на Диньо и Моньо, които от своя страна са „усвоявали занаят“ при легендарният Индже войвода.
По неизвестни причини Цоньо войвода се отказва от хайдутлука към 1825г. Вероятно това е времето, в което братята Цеперански сформират своя хайдушка дружина. Шетат из Стара планина, но не само, има сведения за техни акции както в Анадола така и във Влашко.

С четата си участват в Руско-турската война от 1828-1829г. , където са заедно с хайдутите на Дончо Ватах, Детелин войвода, Кара Танас, Генчо Къргов и Петко Найденов. От тогава датира и контакта им с известният капитан Георги Мамарчев, в доброволческите части на когото се сражава Петър Цеперански.

През февруари 1830г. Бойчо войвода превзема родния си град Трявна в опит да накаже местните чорбаджии, след което през май месец на същата година се заселва заедно с братята си в Бесарабия. През 1832г. Бойчо и Петър, както и по-малкия им брат Янчо бягат и се установяват в управляваната в този момент от руснаците Силистра.
Слабо известен факт е, че Бойчо и Петър участват с чета във Велчовата завера. Тайно от руските власти двамата сформират хайдушка дружина от 12 души, в която влизат братята им Янчо и Стоян, и с която в края на март 1835г. преминават Дунава и извършват един смел поход достигайки през Търново, Тревненския и Еленския подбалкани до Сливен, Ямбол и Одринско. Гонени от турски потери и при вестта за арестите навръх Великден в Търново, при които са заловени и осъдени Велчо Джамджията, капитан Георги Мамарчев и останалите водачи на Заверата, в края на юли 1835г. Бойчо и Петър решават да прекратят акцията си и се връщат в Силистра. Там цялата чета е заловена от руските власти и започва дълго следствие, което продължило и след като в края на август 1836г. Силистра е върната на турците.

През септември 1836г. Бойчо и другарите му са откарани в Белецкия затвор в Бесарабия, откъдето заедно с молдавски хайдути извършват дръзко бягство месец по-късно. Отново заловени Петър, Бойчо и Стоян Цеперански през септември 1837г. са осъдени на каторжен труд в Сибир, в Тоболската каторга.

Там братята прекарват три години и отново извършват бягство, в което Стоян е ранен и Бойчо и Петър са принудени да го убият. Лутат се месеци из Западен Сибир и през Кавказ, Персия и Анадола се добират до Цариград.

Към 1840 г. Бойчо отново сформира хайдушка чета, с която кръстосва от Видин до Варна и оттам до Цариград. Петър се отказва от хайдутлука и се заселва в едно добруджанско село. След завръщането си от Сибир Бойчо войвода се жени втори път в разградското село Арнаутлар, сега квартал на Разград.

Според някои сведения в този период Бойчо войвода е заловен от турците и излежава 7 годишна присъда в цариградски затвор. Вероятно това е времето между 1840 и 1847г.
В следващите години до началото на Кримската война през 1853г. през дружината на Бойчо преминават като негови „чираци“ бъдещите войводи Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Злати Конарченина, Богдан Цеперански войвода, Филип Тотю. Там са и Курти Байрактар, роднина на Калъчлията, а впоследствие съратник и на Панайот Хитов, там е Кючук Стоян Делимомоолу, после байрактар при Калъчлията. В четата на Бойчо пребивават в различно време и някои известни в Тревненско хайдути и впоследствие помагачи и ятаци на Филип Тотю и Панайот Хитов като Досьо Дроздена, Тодор Токата, Стоян Странджата и други.

Впоследствие при неговия ученик, известният Димитър Калъчлията ще хайдутува Георги Трънкин от Сливен. Когато Калъчлията е заловен, Трънкин повежда своя чета в която убежище намира Панайот Хитов, в четите на когото още по-късно опит ще трупат Хаджи Димитър и Васил Левски.

Ето така, като се започне от Индже войвода се стига до Апостола и в средата на тази непрекъсната жива верига стои прочутият Бойчо Цеперански войвода.
На базата на няколко народни песни, посветени на Бойчо и Димитър Калъчлията може да се възстанови цяла „яташка мрежа“ от съмишленици, разположена в Новозагорско и изобщо в Тракия, потвърдена после в спомените на Панайот Хитов.
Легендарният хайдушки войвода взема участие с дружината си и в Кримската война от 1853 – 1856г. , а впоследствие се връща в Балкана за да брани населението от турските разбойнически банди.

По това време в Стара планина няма по-авторитетен и по-опитен хайдушки ръководител. На юг от Балкана по известност и „стаж“ може да му съперничи само прочутия Ангел войвода от село Козлек/днес Драгойново, Пловдивско/ .
Макар да няма преки данни, може да се смята за сигурно, че Бойчо и Богдан войводи участват в подготовката на въстанието на Капитан дядо Никола. Организацията по това въстание е изключително сериозна, в нея са ангажирани дейците от „Тайното общество“ на Раковски, както и широк кръг известни личности от Търновско, Габровско, Дряновско, Тревненско, Еленско между които и Петко Рачев Славейков. Знае се,че за да участва във въстанието, от Влашко идва и четата на търновеца Христаки Хаджиниколов.
Центъра на подготвяното въстание е Търновско и е наивно да се мисли, че в планираното блокиране на старопланинските проходи не е предвидено участието на хайдутите на войводите Бойчо и Богдан.

В началото на юли 1856г. Бойчо войвода загива при престрелка с турска потеря, изпратена от предател. Според наличните данни това става в Хаинбоаз, в местността Бели бук. В сражението е убит байрактарят му Георги, а макар и ранен четника Курти Байрактар успява да се спаси. Именно от спомените на Курти става ясно как е загинал войводата.
Година по-късно предателят е ликвидиран и за Бойчо е отмъстено.
Три седмици по-късно,в края на юли и в същият район загива и другия тревненски войвода Богдан, а на 28 юли 1856г. , преждевременно, започва въстанието на Капитан дядо Никола, завършило както е известно с неуспех.

Бойчо войвода е цяла епоха в историята на хайдутството. Смело може да се каже, че участието в дружините му е истински „Университет“, а че Бойчо е приемал напълно сериозно и отговорно дейността си съдим и от факта, че той е единственият войвода оставил ни записан Хайдушки Закон!!!

Засега за Бойчо войвода има записани само две песни, но съществуват данни поне за още една, в едно непубликувано изследване, посветено на Димитър Калъчллията,а и тефтерчето..